13 feb 2019, 0:05  

Сърце недей

  Poesía » Otra
424 1 0

Сърце, недей в мене да тъгуваш,
чувствам как отново стенеш,
на весело опитваш се да се преструваш,
знам, че трудно е да се съвземеш!

 

Недей така да плачеш в мен,
усещам, знаеш го... Нали?
Не се отказвай, някой ден
отново ще престане да боли!

 

Недей, сърце, в мене да тъжиш,
знам, боли те много... Зная!
Трудно е, но моля те да издържиш,
на болката все някога ще дойде края!

 

Умолявам те, недей плачи, сърце,
недей тъй тъжно да оставаш,
вярвам някой ден като перце
ще литне болката, недей да се предаваш!

 

Трудно е, разбирам те чудесно,
от болка чак на мене ми се плаче,
знам, че няма да е лесно,
но Бог е с теб, не си сираче.

 

Сърце, недей в мен да се страхуваш,
много бързо ще премине всичко,
може би дори не чуваш,
но знай Исус е с теб, не си самичко.

 

Сърце, недей да се съмняваш,
мъката на Бог Исус предай,
недей тъй тъжно да оставаш,
повярвай, че ще има край.

 

Зная, трудно е сега, нали,
но имай ти търпение,
някой ден ще спре да ни боли,
само вярвай, без съмнение!

 

И после само спомени ще ни останат,
дните ни ще бъдат като рай,
сълзите ни да капят, ще престанат
и щастието не ще има край.

 

Може би това е изпитание,
недей така да биеш лудо,
нека да останем в мълчание,
очакващи от Бога чудо.

 

Недей, сърце, в мен тъгува,
с вяра в Бога да мълчим,
той ни вижда и ни чува,
само с него мъката ще победим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Йолова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...