13 февр. 2019 г., 00:05  

Сърце недей

423 1 0

Сърце, недей в мене да тъгуваш,
чувствам как отново стенеш,
на весело опитваш се да се преструваш,
знам, че трудно е да се съвземеш!

 

Недей така да плачеш в мен,
усещам, знаеш го... Нали?
Не се отказвай, някой ден
отново ще престане да боли!

 

Недей, сърце, в мене да тъжиш,
знам, боли те много... Зная!
Трудно е, но моля те да издържиш,
на болката все някога ще дойде края!

 

Умолявам те, недей плачи, сърце,
недей тъй тъжно да оставаш,
вярвам някой ден като перце
ще литне болката, недей да се предаваш!

 

Трудно е, разбирам те чудесно,
от болка чак на мене ми се плаче,
знам, че няма да е лесно,
но Бог е с теб, не си сираче.

 

Сърце, недей в мен да се страхуваш,
много бързо ще премине всичко,
може би дори не чуваш,
но знай Исус е с теб, не си самичко.

 

Сърце, недей да се съмняваш,
мъката на Бог Исус предай,
недей тъй тъжно да оставаш,
повярвай, че ще има край.

 

Зная, трудно е сега, нали,
но имай ти търпение,
някой ден ще спре да ни боли,
само вярвай, без съмнение!

 

И после само спомени ще ни останат,
дните ни ще бъдат като рай,
сълзите ни да капят, ще престанат
и щастието не ще има край.

 

Може би това е изпитание,
недей така да биеш лудо,
нека да останем в мълчание,
очакващи от Бога чудо.

 

Недей, сърце, в мен тъгува,
с вяра в Бога да мълчим,
той ни вижда и ни чува,
само с него мъката ще победим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Йолова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....