Сърце, недей в мене да тъгуваш,
чувствам как отново стенеш,
на весело опитваш се да се преструваш,
знам, че трудно е да се съвземеш!

Недей така да плачеш в мен,
усещам, знаеш го... Нали?
Не се отказвай, някой ден
отново ще престане да боли!

Недей, сърце, в мене да тъжиш,
знам, боли те много... Зная!
Трудно е, но моля те да издържиш,
на болката все някога ще дойде края!

Умолявам те, недей плачи, сърце,
недей тъй тъжно да оставаш,
вярвам някой ден като перце
ще литне болката, недей да се предаваш!

Трудно е, разбирам те чудесно,
от болка чак на мене ми се плаче,
знам, че няма да е лесно,
но Бог е с теб, не си сираче.

Сърце, недей в мен да се страхуваш,
много бързо ще премине всичко,
може би дори не чуваш,
но знай Исус е с теб, не си самичко.

Сърце, недей да се съмняваш,
мъката на Бог Исус предай,
недей тъй тъжно да оставаш,
повярвай, че ще има край.

Зная, трудно е сега, нали,
но имай ти търпение,
някой ден ще спре да ни боли,
само вярвай, без съмнение!

И после само спомени ще ни останат,
дните ни ще бъдат като рай,
сълзите ни да капят, ще престанат
и щастието не ще има край.

Може би това е изпитание,
недей така да биеш лудо,
нека да останем в мълчание,
очакващи от Бога чудо.

Недей, сърце, в мен тъгува,
с вяра в Бога да мълчим,
той ни вижда и ни чува,
само с него мъката ще победим!