Вятърът в мене прави урагани
и шири из душата ми - тази празнота.
По сърцето ми белези от стари рани
извикват спомени за минали неща.
Сърцето ми - рицар е и без доспехи,
поражения хиляди претърпя и оцеля.
Сърцето ми герой е, то е феникс,
възкръсва пак и пак от пепелта.
Не търси пристан, нито пък утеха,
щом излишно е, просто отминава.
И след всичко, което му отнеха,
няма да се умори любов да дава.
Сърцето ми е феникс, птица-жар е,
не се дарява просто ей така.
Може да запали в теб пожари,
ако го научиш какво е любовта.
Сърцето ми е храм и тихо влизай,
моли се в думите ти да повярва.
Научи го на любов и го обичай
и всеки ден му го повтаряй.
09.11.12г.
~vivity
© something else Todos los derechos reservados