3 feb 2008, 11:04

Сърцето ми е гълъб...

  Poesía
792 0 12

 

                                                                     Посветено с обич!

 

На пасбищата окосеното сено тежи от урожай.

Земята е като тъкана кърпа, полюшвана от вятъра.

Нощта, събрала босоногите звезди, ги къпе във потайност!

И е тишина...

от твойто неприсъствие!

На кермидите, на покрива...

сърцето ми е гълъб, тръпнещ, гледащ във простора!

Сама съм пак и нанизвам чувства,

мъниста разпилени, в очакване на теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...