3 feb 2008, 11:04

Сърцето ми е гълъб...

  Poesía
788 0 12

 

                                                                     Посветено с обич!

 

На пасбищата окосеното сено тежи от урожай.

Земята е като тъкана кърпа, полюшвана от вятъра.

Нощта, събрала босоногите звезди, ги къпе във потайност!

И е тишина...

от твойто неприсъствие!

На кермидите, на покрива...

сърцето ми е гълъб, тръпнещ, гледащ във простора!

Сама съм пак и нанизвам чувства,

мъниста разпилени, в очакване на теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....