Сърцето ми е гълъб...
Посветено с обич!
На пасбищата окосеното сено тежи от урожай.
Земята е като тъкана кърпа, полюшвана от вятъра.
Нощта, събрала босоногите звезди, ги къпе във потайност!
И е тишина...
от твойто неприсъствие!
На кермидите, на покрива...
сърцето ми е гълъб, тръпнещ, гледащ във простора!
Сама съм пак и нанизвам чувства,
мъниста разпилени, в очакване на теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
