Недейте повече! Не си помисляйте!
Не идвайте в живота ми! Заключих.
Внимателно ме чуйте и записвайте!
Защото мога и случайно да се случа!
Не дай си Боже! Плюйте в пазва!
Изпийте ме за страх и против уроки!
Аз цял живот от евтиното пазех се.
Сега пък толкова ли скъпо струвам?
Защото сякаш съм една утопия.
Несбъдващ се в наявето, кошмар.
Какво пък толкова? Света широк е.
Горят все още мъжките пожари.
А мен ме остави във ъгъла!
До болка чувствам мрака в себе си.
Познавам мъчното безсъние
и грозните в душата, белези.
Недейте, моля Ви! Не идвайте!
И Ти, и други като тебе, повече...
За мене прав съм си. Не се обиждайте!
Сърцето ми почивка е. Във болнични...
(Danny Diester)
(Стихопат)
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados