Сърцето на поета...
Сърцето на поета...
Посветено...
Познавам един човек
със сърце толкова нежно,
че не може да се повярва
толкова смело, вярно...
волево, несломимо и
в живота вечно влюбено.
Готово на всичко. Винаги.
Когато обича. Когато страда.
Когато е щастливо.
И в разума си съвсем
полудява, в безумие потъва,
когато изразява любовта си.
Пише от сърцето. Не мисли.
Оставя се де чувства.
Оставя си душата. Винаги.
Върху листа. С кръвта си...
пише, със болката, сълзите,
с последния си атом...
Вдъхновен от красивото,
доброто и радостта ...
и от перото му излиза...
със всички сили стаената
магия...отвътре му...
Сърцето му е на поет.
Чувствително. И силно.
Изпълнено. Безкрайно.
Надеждата и вярата
в себе си носи. Също
както и спомените,
миговете и мечтите...
Извор е на чиста любов.
Невинна и зряла.
И в празните сърца...
засажда чувства...като
розите в градината си...
и на хората посвещава
стиховете си този
влюбен Дон Кихот...
Защото знае, че някой
някога ще има нужда
да прочете и да запее...
Независимо дали е само
един човек или целия свят...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Поздрави!
