2 jul 2006, 12:28

Сърцето никога не греши!

  Poesía
1.6K 0 1

Всеки път, когато видя лицето ти, светът изчезва.
И само един блясък открит в твоята усмивка,
ме кара да се чувствам, сякаш те познавам от години.
Знаеш ли че си отговорен за моите чувства.
Aз вярвам на сърцето си!
Какво друго да направя?
Когато всяка частичка от мен и всяка мисъл
ме води право към теб.
Аз вярвам на сърцето си.
Нямам друг избор.
За сега каквото и да ми заговори то,
аз чувам все твоя глас.
Целият ми живот преди да се срещнем,
просто изчезна.
Как бих могла да живея и миг без теб?
Дори не е нужно да говориш, знам какво ще кажеш.
Също както знам всяка тайна за теб.
Аз вярвам на сърцето си!
А то вярва на теб!
То ми казва, че това, което виждам е истинско.
Аз вярвам на сърцето си!
Как може то да греши?
То казва, че това което изпитвам към теб сега,
ще изпитвам през целия си живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...