Сърцето прощава
Разбирах колко голяма е луната в чаша вода,
с последно трудно вглеждане в звездите,
сърцето ми обвито в ръкавица от мъгла,
прощава прелюдия, разделяйки съдбите.
Дори след грешките поправени се каем,
когато са допуснати от чуждо ни сърце,
в мъглявините без посока ще витаем,
зори, залязващи в безоблачно небе.
Продължавам сам, без сили, уморен,
но и без прошка, в живота безразборен.
Дни ще идват, някога споделяни,
дни задъхани, пазени във тайна,
погубили се в цветните бръшляни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados
