Mar 27, 2009, 1:04 PM
Сърцето прощава
Разбирах колко голяма е луната в чаша вода,
с последно трудно вглеждане в звездите,
сърцето ми обвито в ръкавица от мъгла,
прощава прелюдия, разделяйки съдбите.
Дори след грешките поправени се каем,
когато са допуснати от чуждо ни сърце,
в мъглявините без посока ще витаем,
зори, залязващи в безоблачно небе.
Продължавам сам, без сили, уморен,
но и без прошка, в живота безразборен.
Дни ще идват, някога споделяни,
дни задъхани, пазени във тайна,
погубили се в цветните бръшляни.
© Николай Стойчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Простиш ли, ще се възвърне силата,ще отшуми умората.
Ще дойдат дни, задъхани но споделени.
Сърцето ще си споделиш. Ще го раздадеш на хората.
Луната и звездите, за тебе ще са отредени.
Поздрав Ники!
Вярвай! -
ОК - "това е живинка след тъжен любовен край",
Танцуващите струни на вълшебство...
Палуващи тайфуни от греховност...
Вдишвайки ме целуни блаженство ...
Достигащи луни от властност...
продължение:
Вълшебството море е до безкрайност,
в очите ти се давят даже рибите...
Тайфуните греховни знаят тайната,
но за Света да е Любов без име...
Окъпа ме,
тайфунът ме понесе.
Звънтяха струни, сякаш в чуждо
тяло...
Греховност ли? Или божествен унес
е с теб това Безименно начало...
искаш ли ти да завършиш? -
А цветните бръшляни ще закрилят дните,
и тайните им, нали?! И все пак -преди всичко трябва да се научим да прощаваме.
Казах ли, че стихът ми хареса?!
Ами... пиша го.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
................Много,много силна творба,много, много,много повече силни емоции,всяка от които е различна.......