Mar 27, 2009, 1:04 PM

Сърцето прощава

Poetry

1K 0 4

Разбирах колко голяма е луната в чаша вода,
с последно трудно вглеждане в звездите,
сърцето ми обвито в ръкавица от мъгла,
прощава прелюдия, разделяйки съдбите.

Дори след грешките поправени се каем,
когато са допуснати от чуждо ни сърце,
в мъглявините без посока ще витаем,
зори, залязващи в безоблачно небе.

Продължавам сам, без сили, уморен,
но и без прошка, в живота безразборен.
Дни ще идват, някога споделяни,
дни задъхани, пазени във тайна,
погубили се в цветните бръшляни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Познато ми е....и често сърцето се бави да прости.....но рано и късно ще прости,защото ще му олекне...защото е направено от прошка и любов!!!
................Много,много силна творба,много, много,много повече силни емоции,всяка от които е различна.......

2015-10-09T18:00:30+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Простиш ли, ще се възвърне силата,ще отшуми умората.
Ще дойдат дни, задъхани но споделени.
Сърцето ще си споделиш. Ще го раздадеш на хората.
Луната и звездите, за тебе ще са отредени.

Поздрав Ники!
Вярвай!

2009-03-29T10:22:31+03:00
hapka-kapka (Десислава Вълова)

ОК - "това е живинка след тъжен любовен край",

Танцуващите струни на вълшебство...
Палуващи тайфуни от греховност...
Вдишвайки ме целуни блаженство ...
Достигащи луни от властност...

продължение:

Вълшебството море е до безкрайност,
в очите ти се давят даже рибите...
Тайфуните греховни знаят тайната,
но за Света да е Любов без име...

Окъпа ме,
тайфунът ме понесе.
Звънтяха струни, сякаш в чуждо
тяло...
Греховност ли? Или божествен унес
е с теб това Безименно начало...

искаш ли ти да завършиш?

2009-03-27T22:30:31+02:00
Nella_gold (Нели )

А цветните бръшляни ще закрилят дните,
и тайните им, нали?! И все пак -преди всичко трябва да се научим да прощаваме.
Казах ли, че стихът ми хареса?!
Ами... пиша го.

2009-03-27T18:17:46+02:00