28 mar 2017, 11:00

Сърцето ти 

  Poesía
307 1 4

СЪРЦЕТО ТИ

                                                             в памет на Димчо Дебелянов

 

 

Сърцето ти плачеше, вечно обвито в тъга,

удавяна в нощи пиянски по кръчми и гари,

където безсънен кълнеше злочеста съдба,

припалвайки нервно от фасове сбрани цигари.

 

То беше олтар, но беше и жертвена клада,

в която с молитва изгаряше нежна душа.

Животът отсъди за него жестока „награда”-

да броди бездомно по вечния път на скръбта!

 

Сърцето ти беше една незатворена рана

за дом, за семейство, за вярна, любима жена

и сякаш нарочно след всичките битки остана

нещастно да бие и стене, без лъч светлина.

 

Побрало у себе си много горчиви неволи –

през нощи сиротни и слепи, окаяни дни –

то скита самотно, гори и неистово спори

със своята мъка и скръбни слова все реди.

 

Сърцето ти плаче и днес от стиха ти вълшебен

и болката твоя се дави във чисти сълзи...

Живот ли живя или миг от живота безмерен!?

Звездичка в небето за тебе от нас ще гори!

 

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??