Сърцето ти
СЪРЦЕТО ТИ
в памет на Димчо Дебелянов
Сърцето ти плачеше, вечно обвито в тъга,
удавяна в нощи пиянски по кръчми и гари,
където безсънен кълнеше злочеста съдба,
припалвайки нервно от фасове сбрани цигари.
То беше олтар, но беше и жертвена клада,
в която с молитва изгаряше нежна душа.
Животът отсъди за него жестока „награда”-
да броди бездомно по вечния път на скръбта!
Сърцето ти беше една незатворена рана
за дом, за семейство, за вярна, любима жена
и сякаш нарочно след всичките битки остана
нещастно да бие и стене, без лъч светлина.
Побрало у себе си много горчиви неволи –
през нощи сиротни и слепи, окаяни дни –
то скита самотно, гори и неистово спори
със своята мъка и скръбни слова все реди.
Сърцето ти плаче и днес от стиха ти вълшебен
и болката твоя се дави във чисти сълзи...
Живот ли живя или миг от живота безмерен!?
Звездичка в небето за тебе от нас ще гори!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
