Една сълза по бузата се стича, тя за теб е пак пролята. Усещам - самота в сърцето ми наднича, душата от спомени е прокъланатa. Сърцето пак за всичко е виновно, то не знае как да те обича. Но иска щастие за теб вековно, макар сега на друг да се врича. Не, недей за мен да съжаляваш, сега на друга подари мечтите. Все пак приятел с мен оставаш и ще ми помагаш във бедите!