Със себе си
Днес се спирам за малко във себе си.
Че от бързане пак се изгубих.
Пак забравих, че жива душата си –
в битие от задачи забулих.
Днес оставам със себе си – с всичкото,
от което съм имала нужда.
И поглеждам с насмешка безличното,
с него сто пъти чувствах се чужда.
Днес се спирам за малко във себе си.
Да си дам свобода и утеха.
После пак продължавам по пътя си –
със скроена от мен нова дреха.
Че душата ми в чувства разголена,
си върви посред зима и лято.
Споделена. И не. Пази спомена –
в който мигове с вечност са сляти.
Днес отново аз тръгвам – със себе си.
Накъдето ми види сърцето.
Те, очите проглеждат с обичане.
А дълбоко във тях – е небето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© МариЯ Todos los derechos reservados
