Днес се спирам за малко във себе си.
Че от бързане пак се изгубих.
Пак забравих, че жива душата си –
в битие от задачи забулих.
Днес оставам със себе си – с всичкото,
от което съм имала нужда.
И поглеждам с насмешка безличното,
с него сто пъти чувствах се чужда.
Днес се спирам за малко във себе си.
Да си дам свобода и утеха.
После пак продължавам по пътя си –
със скроена от мен нова дреха. ...