Със себе си
Днес се спирам за малко във себе си.
Че от бързане пак се изгубих.
Пак забравих, че жива душата си –
в битие от задачи забулих.
Днес оставам със себе си – с всичкото,
от което съм имала нужда.
И поглеждам с насмешка безличното,
с него сто пъти чувствах се чужда.
Днес се спирам за малко във себе си.
Да си дам свобода и утеха.
После пак продължавам по пътя си –
със скроена от мен нова дреха.
Че душата ми в чувства разголена,
си върви посред зима и лято.
Споделена. И не. Пази спомена –
в който мигове с вечност са сляти.
Днес отново аз тръгвам – със себе си.
Накъдето ми види сърцето.
Те, очите проглеждат с обичане.
А дълбоко във тях – е небето.
© МариЯ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да,човек отделя твърде много време,мисли и емоции за други хора,за работа,за ежедневни проблеми и т.н.,само не и за себе си.Понякога обаче трябва да обърнем внимание и на това,от което се нуждаем самите ние
Прекрасно е! -
Много ми хареса!!!
Поздрави!!! -
Четох...много пъти /и вчера, и днес/.
И пак ще се връщам.
Поздрав! -
Поне в кратки моменти трябва да се връщаме ...и да сме в съгласие
със себе си...
Добре изразено, Миме! -
Очарователен финал!
Хубав стих Янакиева, браво Щурачева
-
Нареждаме, пренареждаме, прегръщаме, игнорираме - променяме се. Нека само любовта в нас остане константа!
-
Прекрасно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави, Миме!