Със себе си да можех да те взема
Със себе си да можех да те взема
Слънчев лъч, изпратен от небето,
проблесна в косите ти от мед,
спусна се край устните ти, ето -
продължава все напред.
По извитата брадичка той се плъзна
и погали голото ти рамо -
спусна се надолу, дръзна -
по гръдта пробягна само.
Спря за миг сред голото ти тяло,
на кожата даряващ ти милувки -
светъл лъч, познал те цяла -
без излишни маски и преструвки.
По лъча се спуснах и притисках
устните си топли към корема.
В шепи задържах те, исках
със себе си да можех да те взема.
Илияна Дадарова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Или Дадарова Todos los derechos reservados
