Би трябвало да бъда щастлива,
имам съпруг, семейство, дете.
Дом чуден, със гледка красива,
но пак свито е мойто сърце...
Имам работа, доход приличен,
куп приятели, кола Бе Ем Ве.
Свойте майка и татко обичам,
но пак свито е мойто сърце...
Имам всичко, любов, уважение,
светът ми пълен е със цветове.
Живот спокоен и без напрежение,
но все пак свито е мойто сърце.
Какво липсва да бъде щастливо?
Какво не стига, за да затупти?
Защо усмивката излиза накриво,
защо очите са пълни с сълзи?
Какво ли още, сърце, не получи?
Нима за теб не роди се звезда?
Дори не зная какво ли се случи,
че на топка си свито в гръдта?
Би трябвало да бъда щастлива.
Имам всичко... небе със звезди.
Достойно умна, доволно красива
съм, но пак във сърцето тежи...
Седя и мисля, дилема жестока,
животът вечния пъзел реди...
След време, зная, ще видя посока,
сърцето искам си, както преди!
© Феникс Феникс Todos los derechos reservados