14 ene 2008, 0:41

Същият!

  Poesía » Otra
809 1 8
 

СЪЩИЯТ!

 

Отломки от строшено огледало.

Прескачах в моя ден - насъщният!

Промяна търсех в утрото и залеза.

Макар и променен, оставах същия.

 

Причина във причината откривах.

Съвет от никой не приех!

Това съм аз! Не се променях,

Да бъда същият се клех...!

 

Заблуда всеки ден откривах,

а търсех зрънце в куп жито.

Щастлив съм, че останах същия.

Дали е грешка? Все едно...

 

Ще купя скоро ново огледало,

отломки да прескачам - ме терзае.

Промяна, който иска да я търси.

Аз искам да съм същия! Това е!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ммм,звучи познато и близко!Само така,приятелю,не се променяй в душата си,защото ние те харесваме точно какъвто си!Целувки!!!
  • Това е! Бъди какъвто си!
    прекрасен стих. с обич, Иван.
  • Откривам се в стиха ти...Промените никога не са ми били по вкуса
    Поздравчета, харесва ми как пишеш.
  • Всеки се променя,повярвай,но това не важи за хората с име Иван.Имам си един в къщи-същият си е от както го познавам.И ти ще си останеш!Поздравления за стиха!
  • Остани си такъв, какъвто си,защото точно това,което всеки носи у себе си е неповторимо...Огледалата ни помагат да опознаем външното,
    но трябва да има огледала и вътре в нас...!Браво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...