14.01.2008 г., 0:41

Същият!

803 1 8
 

СЪЩИЯТ!

 

Отломки от строшено огледало.

Прескачах в моя ден - насъщният!

Промяна търсех в утрото и залеза.

Макар и променен, оставах същия.

 

Причина във причината откривах.

Съвет от никой не приех!

Това съм аз! Не се променях,

Да бъда същият се клех...!

 

Заблуда всеки ден откривах,

а търсех зрънце в куп жито.

Щастлив съм, че останах същия.

Дали е грешка? Все едно...

 

Ще купя скоро ново огледало,

отломки да прескачам - ме терзае.

Промяна, който иска да я търси.

Аз искам да съм същия! Това е!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ммм,звучи познато и близко!Само така,приятелю,не се променяй в душата си,защото ние те харесваме точно какъвто си!Целувки!!!
  • Това е! Бъди какъвто си!
    прекрасен стих. с обич, Иван.
  • Откривам се в стиха ти...Промените никога не са ми били по вкуса
    Поздравчета, харесва ми как пишеш.
  • Всеки се променя,повярвай,но това не важи за хората с име Иван.Имам си един в къщи-същият си е от както го познавам.И ти ще си останеш!Поздравления за стиха!
  • Остани си такъв, какъвто си,защото точно това,което всеки носи у себе си е неповторимо...Огледалата ни помагат да опознаем външното,
    но трябва да има огледала и вътре в нас...!Браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....