oki76 (Иван Иванов)
102 2
14.01.2008 г., 0:41 ч.

Същият! 

  Поезия » Друга
634 1 8
 

СЪЩИЯТ!

 

Отломки от строшено огледало.

Прескачах в моя ден - насъщният!

Промяна търсех в утрото и залеза.

Макар и променен, оставах същия.

 

Причина във причината откривах.

Съвет от никой не приех!

Това съм аз! Не се променях,

Да бъда същият се клех...!

 

Заблуда всеки ден откривах,

а търсех зрънце в куп жито.

Щастлив съм, че останах същия.

Дали е грешка? Все едно...

 

Ще купя скоро ново огледало,

отломки да прескачам - ме терзае.

Промяна, който иска да я търси.

Аз искам да съм същия! Това е!

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ммм,звучи познато и близко!Само така,приятелю,не се променяй в душата си,защото ние те харесваме точно какъвто си!Целувки!!!
  • Това е! Бъди какъвто си!
    прекрасен стих. с обич, Иван.
  • Откривам се в стиха ти...Промените никога не са ми били по вкуса
    Поздравчета, харесва ми как пишеш.
  • Всеки се променя,повярвай,но това не важи за хората с име Иван.Имам си един в къщи-същият си е от както го познавам.И ти ще си останеш!Поздравления за стиха!
  • Остани си такъв, какъвто си,защото точно това,което всеки носи у себе си е неповторимо...Огледалата ни помагат да опознаем външното,
    но трябва да има огледала и вътре в нас...!Браво!
  • Поздравления за хубавия стих!!!
  • Остани си същият!Прекрасен стих!
  • Всеки малко или много се променя с годините, Иван, и то към добро, дай Боже! Браво, много хубав стих!
Предложения
: ??:??