Аз люлях те в мечти ветровити и луди,
създавах, извайвах всяка твоя черта,
молех се в стомаха за онез' пеперуди,
чието пърхане осмисля света.
Носих те в сърце от чуплив оптимизъм,
всеки ден те отпивах като топло кафе,
зад стените познати не посмях да излизам,
с теб полусънно ми беше добре.
Сътворявах те тайно, като в дните библейски.
И за мене Адам, за да не бъда сама.
Надежда за щастие като на жени хананейки,
беше ти, мойта обещана земя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse