Сътворение

17 нояб. 2010 г., 15:59

Поэзия

711 0 3

Аз люлях те в мечти ветровити и луди,
създавах, извайвах всяка твоя черта,
молех се в стомаха за онез' пеперуди,
чието пърхане осмисля света.

Носих те в сърце от чуплив оптимизъм,
всеки ден те отпивах като топло кафе,
зад стените познати не посмях да излизам,
с теб полусънно ми беше добре.

Сътворявах те тайно, като в дните библейски.
И за мене Адам, за да не бъда сама.
Надежда за щастие като на жени хананейки,
беше ти, мойта обещана земя.

Обърках живота си между сън и наяве.
Илюзийо моя, бях безумен творец.
Нетрайна си! Колко болки остави
в душата ми тъжна до днес.

И ето, говоря вече в минало време.
В купести облаци с тебе живях.
Грях е! Някой дявол сега ще ме вземе,
да ти вдъхна живот - не успях!

Сътворение

Свързани произведения

Комментарии

Предложения