Не ме създавай в приказен сюжет,

във който роля главна ми се пада.

Принцесата в мен спи върху копнеж,

леглото ѝ е твърдо като драма.

За ролята на първа избери

момиче със коси от злато.

Щом види я във мъжкото сърце

светът да затрепти от блясък.

Във устните ѝ месесто налей

от сън на праскова върху ревер на лято.

Със капки нар почервени

целувката ѝ в ъгълче очакване.

В очите ѝ от шир на синьо

създай и приключение, и плам,

небе за хоризонт безкраен

и свян при всяко заминаване.

Във дрехите на първата принцеса –

по-първа и от първата ти мисъл –

експлозия в зелено сътвори

и отключи вратата на покоите ѝ висши.

А после в смуглата нега на вечерта,

която бавно спускаш,

я скрий от погледи случайни

на неслучайни действащи лица.

И на финала кратко добави

със малко думи, много не ти трябват,

избраникът на нейното сърце

да бъде чист като сълзата ѝ сияйна.