Безподобни...
непонятно слаби
във силата на своята самота...
И бездомни...
нелогично наши,
греховете ни ни чакат
зад стена...
Градим я
"несравнимо бавно"
и крием се от себе си така,
както деца,
градили славно
пясъчния замък на брега...
Играем...
прекалено дълго
със "нашата",
със "вашата" съдба...
И търсим,
безнадежно търсим
съвестта на дявола...
© Катерина Баева Todos los derechos reservados