Какво почувства във мига, когато всеки те предаде?
Не ти ли се прииска да изчезнеш, да се скриеш?
На тях душата си до край раздаде,
a сега сълзите си се мъчиш да прикриеш...
„С какво заслужих тяхната ненавист,
защо обърнаха ми гръб" се чудиш
и разбираш, че заради хорската злоба и завист
можеш и най-близкия си човек да изгубиш.
И в този миг на отчаяние приеми от мен един съвет -
огледай се и виж кои са стойностните хора.
Тогава неочаквано ще разбереш - до теб
стоял е някой, който, без да знаеш, ти е бил опора.
© Валентина Атанасова Todos los derechos reservados