14 дек. 2007 г., 22:53

Съвет 

  Поэзия
1107 0 9
 

Какво почувства във мига, когато всеки те предаде?

Не ти ли се прииска да изчезнеш, да се скриеш?

На тях душата си до край раздаде,

a сега сълзите си се мъчиш да прикриеш...

 

„С какво заслужих тяхната ненавист,

защо обърнаха ми гръб" се чудиш

и разбираш, че заради хорската злоба и завист

можеш и най-близкия си човек да изгубиш.

 

И в този миг на отчаяние приеми от мен един съвет -

огледай  се и виж кои са стойностните хора.

Тогава неочаквано ще разбереш - до теб

стоял е някой, който, без да знаеш, ти е бил опора.

© Валентина Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Както винаги безспошадно и виртуозно завръщане.Страхотен стих слънце и много много точен.Надявам се да не си ме почувствала и мен така защото никога не е било и никога няма да бъде така.Обичкам си те сестричке.Целувки и поздрави на Вики.
  • Обичам те адски много сладко мое!!!
  • Хареса ми,Вале!Радвам се,че се завърна при нас.Някак си ме натъжи обаче..замисли ме.Почувствах,че аз..Надявам се си ме разбрала..ние си знаем,миличка!Обичам те и те прегръщам силно!
  • Вече ми е почти ясно как си се чувствала онази вечер! пращам ти прегръдки и едно рамо, на кето да се опреш винаги при нужда!
  • много хубаво стихотворение.
    с обич за теб.
  • Много е хубаво
    Поздравления Много целувки от мен
  • Ех, добре, че съм аз да настоявам да пишешВиж иначе с какви прекрасни стихове би ни лишила, твърде голяма липса според мен, миличка!И не се спирай до тук, ясна ли съм?! хах
  • За съжеление повечето е точно така,оценяваш стойностните хора ,когато вече е прекалено късно.Многоми хареса!
  • Хареса ми стиха !
    Поздрав !
Предложения
: ??:??