26 jul 2013, 13:54

Съвети от и за поети

  Poesía » Civil
666 1 13

Чета Написаното от поети,
но то не влиза вътре в мен...
Макар със  рима, ритъм и куплети,
стихът е с думи наторен.

И всичко туй  понякога ме дразни -
ефект се търси в сложните слова.
Напъхани са много думи празни...
Напрягана е "умната" глава!

Аз мисля, трябва да се пише просто...
И думите ни да са от душа.
О, образите са за всичко лоста!
А не нещата ни да са лъжа!

И чувствата ни да са изразени:
омраза или истинска любов.
Студът и огънят да са на смени!
За  мъдростите ти да си готов!

Не искам, като даскал, аз да уча!
И ментор в мене някой да съзре.
Но съветите ми, ако се получат,
ще се зарадвам... Да се разбере!


     22.07.2012 г.  с. Драгойново




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съгласна съм с Камелия! За всеки влак си има пътници! Определено не всичко може да въздейства на всеки!
  • Споделям!
  • Точно,ясно и на място!Поздрав!
  • Разбира се, че мненията ще бъдат различни, по детайлите и доизкусуряването,но основните неща са задължителни:ритъм,рима/според мен/,
    чувство,искреност,пестеливост на изказа разбира се и основна мисъл!
    Ако стихотворението не въздейства на читателя,за какво и написано!?
  • В тази посока винаги съм казвала - "За всеки влак си има пътници" или въпрос на гледна точка и начин на мислене. "Разни хора - разни идеали."
    И най-разумно и интелигентно е, когато нещо не те впечатлява, просто да "подминеш тази гара" или да поднесеш критиката си по по-елегантен начин, така че да не нагрубиш, а да прозвучи като приятелски съвет.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...