23 may 2018, 1:59

Съвременна мис

  Poesía » Otra
1.1K 1 0

Истина или лъжа

искаш от мен сега

да чуеш ти кажи ми,

с нея ли си-огтовори ми!

Колко пъти досега

лъгала те е така

кажи спомняш ли си –

все още вярваш ли й?

До теб на масата първа сяда

колко обича те чак вдига врява,

но щом напечено нещо става-

от теб бързо се отдалечава.

Уж влюбена в теб била,

но аз не вярва в това

за секунди с друг щом тя те сменя –

схвана ли ми мисълта?

Че е мис отдалече личи

тази с теб – как добре ти стои,

нищо,че на тестовете само двойки има,

идеална е за теб-"умна" и красива.

Тя е мис на суетата –

удължава си краката,

от фотошопа най-разбира –

не качва снимки без да коригира.

Отбелязва се къде е и не спира,

тя обича с това да парадира,

с тялото си провокира –

без да се днима гола не заспива.

Иска да е в устата на тълпата –

мисли се за звезда горката

и отвисоко гледа уж нещата,

а е по-ниско дори и от тревата,

съжалявам,че разбих й днес мечтата,

като реално изрекох ги словата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© vibokal Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

50 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....