30 mar 2006, 0:28

Съвременна Пандора

  Poesía
657 0 1

Тълпи студени,сиви и бездушни
край мен минават,носейки тъга.
Нима единствено у мен остана
една искрица светлина?

Насред улица безкрайна,
поставена на пиедестал
стои кутия скъпоценна
с капак от мрамор бял.

Пристъпвам бавно и безшумно,
притеглена като с магнит,
копнея да погледна вътре,
макар да бъде само миг.

Ръце протягам все по-близо,
повдигам тежкия капак
и изведнъж започват да излизат
ужасните пороци в тоя свят.

Предателство, лъжа ,измама,
убийства,алчност и злини,
разбягват се навред крилати
и причиняват куп беди.

А на дъното в кутията дълбока,
лежи сама звезда,
лутаща се без посока-
блуждаещ огън сред тъма.

Тя носи спомените светли,
лекува болните души,
помага на нещастниците бедни,
поправя това,което се руши.

Докосва със крила ефирни,
небето черно,тъмните мъгли
и всичко става пак красиво,
окъпано във слънчеви лъчи.

Дордето тя лети сред хора,
дордето носи топъл смях,
ще има винаги спасение,
ще има опрощение на всеки грях.

Защото в тайната кутия,
ведно със ужасите зли,
трептяща в своята магия
надеждата гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на МЕН ми харесва има много приятно звучене и ритъм

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...