30 mar 2006, 0:28

Съвременна Пандора

  Poesía
655 0 1

Тълпи студени,сиви и бездушни
край мен минават,носейки тъга.
Нима единствено у мен остана
една искрица светлина?

Насред улица безкрайна,
поставена на пиедестал
стои кутия скъпоценна
с капак от мрамор бял.

Пристъпвам бавно и безшумно,
притеглена като с магнит,
копнея да погледна вътре,
макар да бъде само миг.

Ръце протягам все по-близо,
повдигам тежкия капак
и изведнъж започват да излизат
ужасните пороци в тоя свят.

Предателство, лъжа ,измама,
убийства,алчност и злини,
разбягват се навред крилати
и причиняват куп беди.

А на дъното в кутията дълбока,
лежи сама звезда,
лутаща се без посока-
блуждаещ огън сред тъма.

Тя носи спомените светли,
лекува болните души,
помага на нещастниците бедни,
поправя това,което се руши.

Докосва със крила ефирни,
небето черно,тъмните мъгли
и всичко става пак красиво,
окъпано във слънчеви лъчи.

Дордето тя лети сред хора,
дордето носи топъл смях,
ще има винаги спасение,
ще има опрощение на всеки грях.

Защото в тайната кутия,
ведно със ужасите зли,
трептяща в своята магия
надеждата гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на МЕН ми харесва има много приятно звучене и ритъм

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...