20 dic 2020, 21:07

Съвсем наистина

  Poesía
1.1K 0 3

 

Истина е, съвсем наистина:

и всяко коледно чудо,

и всяко бяло очакване

сред дългия зимен шепот.

Издишат топло дихание

разсънените комини

и падат снежни целувки

върху елховите шепи.

 

Потропва мраз по стъклата -

изплита ситни дантели.

Завързва в бяла забрадка

една последна неделя

и я отнася далече -

над къщи, хора и гари -

уханна, топла погача

за новия януари.

 

Просветват ледени капки

по мекото нощно рамо,

прозвънват в шала на вятъра

и се разсипват на искри.

Сияе празнично тихото,

запяват коледно ангели.

И всяка радост е искрена.

И всяко чудо е истина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...