1 nov 2009, 16:47

Създай ме... 

  Poesía » De amor
942 0 3


Реализирай ме...

Вземи в шепата си част от Нищото,

докосни я с нежен полъх, превърни я в мен...

Съживи ме...

Нежно извади половинка от сърцето си...

по тихия нощен вятър ми я подари...

И своите чувства, емоции и мисли

                                                   с мен сподели...

Превърни ме в истина...

Изплачи една носталгична сълза...

родена в душата ти...

и чрез Слънцето, Въздуха, Небето и Морето

прати ми я - да падне в моите длани...

И така ще ми подариш чувства...

                                   в името на Любовта ни...

Създай ме...

Превърни ме от микроскопична тишина

в човек - да усетя енергията...

да усетя вятъра в ушите си...

да виждам зъзнещия Север

                      и вечнотоплия Юг...

да усещам Земята под нозете си...

Реализирай ме...

Повярвай в мен...

Вземи в шепата си част от Нищото...

докосни я с нежен полъх - превърни я в мен...

Повярвай в мен...

Подари ми живот...

© Радина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Доре, благодаря за мнението, ще си взема урок
    Веске - благодаря ти, и да ти се връща тройно
    И честит празник на ВСИЧКИ
  • Е шарено е защото е дете, което още пази шарения поглед върху света и може така да го изразява...мен ми хареса като идея...защото с цветовете се прелива и емоцията и е някак по свежо...
    Не знам...и като цяло си представих това от името на една ярка, цветна мечта,проговаряща от дълбините на съзнанието ти и викаща... Реализирай ме...
    Браво
  • 1. защо "реализирай ме", а не... "създай ме", примерно, или "направи ме да ме има"?
    2. доста шареният текст не е по-текст.

Propuestas
: ??:??