1 nov 2009, 16:47

Създай ме...

1.2K 0 3


Реализирай ме...

Вземи в шепата си част от Нищото,

докосни я с нежен полъх, превърни я в мен...

Съживи ме...

Нежно извади половинка от сърцето си...

по тихия нощен вятър ми я подари...

И своите чувства, емоции и мисли

                                                   с мен сподели...

Превърни ме в истина...

Изплачи една носталгична сълза...

родена в душата ти...

и чрез Слънцето, Въздуха, Небето и Морето

прати ми я - да падне в моите длани...

И така ще ми подариш чувства...

                                   в името на Любовта ни...

Създай ме...

Превърни ме от микроскопична тишина

в човек - да усетя енергията...

да усетя вятъра в ушите си...

да виждам зъзнещия Север

                      и вечнотоплия Юг...

да усещам Земята под нозете си...

Реализирай ме...

Повярвай в мен...

Вземи в шепата си част от Нищото...

докосни я с нежен полъх - превърни я в мен...

Повярвай в мен...

Подари ми живот...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доре, благодаря за мнението, ще си взема урок
    Веске - благодаря ти, и да ти се връща тройно
    И честит празник на ВСИЧКИ
  • Е шарено е защото е дете, което още пази шарения поглед върху света и може така да го изразява...мен ми хареса като идея...защото с цветовете се прелива и емоцията и е някак по свежо...
    Не знам...и като цяло си представих това от името на една ярка, цветна мечта,проговаряща от дълбините на съзнанието ти и викаща... Реализирай ме...
    Браво
  • 1. защо "реализирай ме", а не... "създай ме", примерно, или "направи ме да ме има"?
    2. доста шареният текст не е по-текст.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...