1.11.2009 г., 16:47

Създай ме...

1.2K 0 3


Реализирай ме...

Вземи в шепата си част от Нищото,

докосни я с нежен полъх, превърни я в мен...

Съживи ме...

Нежно извади половинка от сърцето си...

по тихия нощен вятър ми я подари...

И своите чувства, емоции и мисли

                                                   с мен сподели...

Превърни ме в истина...

Изплачи една носталгична сълза...

родена в душата ти...

и чрез Слънцето, Въздуха, Небето и Морето

прати ми я - да падне в моите длани...

И така ще ми подариш чувства...

                                   в името на Любовта ни...

Създай ме...

Превърни ме от микроскопична тишина

в човек - да усетя енергията...

да усетя вятъра в ушите си...

да виждам зъзнещия Север

                      и вечнотоплия Юг...

да усещам Земята под нозете си...

Реализирай ме...

Повярвай в мен...

Вземи в шепата си част от Нищото...

докосни я с нежен полъх - превърни я в мен...

Повярвай в мен...

Подари ми живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доре, благодаря за мнението, ще си взема урок
    Веске - благодаря ти, и да ти се връща тройно
    И честит празник на ВСИЧКИ
  • Е шарено е защото е дете, което още пази шарения поглед върху света и може така да го изразява...мен ми хареса като идея...защото с цветовете се прелива и емоцията и е някак по свежо...
    Не знам...и като цяло си представих това от името на една ярка, цветна мечта,проговаряща от дълбините на съзнанието ти и викаща... Реализирай ме...
    Браво
  • 1. защо "реализирай ме", а не... "създай ме", примерно, или "направи ме да ме има"?
    2. доста шареният текст не е по-текст.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...