А как понякога ми липсва това,
в нозете си да хвърля всяка хорска суета!
Да вкусвам дъх на бор и на ела!
Звездите в дланите си да държа!
На луната нежно изгрева да поздравявам!
Духът ти крепко да ме води за ръка!
Блажено всяка моя фибра да изпълва!
Да бди над мен и да ме закриля!
© Todor Nikolov Todos los derechos reservados