18 jul 2006, 23:07

ТАЙНСТВО

  Poesía
930 0 7



Тук шетала е пролет бяла З
и вятър разлюлявал клони Е
И тази вишна нацъфтяла М
тъй неусетно сълзите зарони. Я

Възправяло се жарко лято О
с мелодия от "Четири сезона". Г
Люлеят си косите златни Ъ
пшениците под небосклона. Н

И есен милвала лозята, В
гората, със пастелен цвят. О
Реколтата е днес богата Д
с прекрасен, чуден аромат. А

Посрещнахме и тази зима снежна, В
наметнала е шуба над баира Ъ
и синевата ведра е, безбрежна, З
и бялата магия пак не спира. ДУХ...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...