13 mar 2025, 19:30

Тайнство

  Poesía » Otra
388 1 2

В белоснежната тънка бреза,

сякаш в туптящо сърце на жена,
в кората мека, в чиста сълза,
Творецът е вложил и светлина,

и мрака лепкав на дива зеница
в двоичност тайнствена, свята и вечна,
подобно полет изящен на птица
във неизменната сянка далечна.

И тази двойственост тъй е присъща
за мене - човека и нея - брезата,
тя връзка е силна с бащина къща
по пътя ми прашен, запазил следата

на нежния трепет от стъпката детска...
И в топли нюанси рисува я вятър
в палитрата водна с небесната четка,
в мотиви от сцени в божествен театър!

Тя, щастливата клони протяга,
ослепели, гнездата пак ще прогледнат.
Като утринна, пролетна влага,
и птичите песни във нея... ще легнат!!!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно ти благодаря, Aнахид! Това е висока оценка! Радвам се че по такъв начин я изразяваш. Бъди здрава! Поздрав и от мен!
  • Много хубава творба! Като тайнство да, но и като сътворение е. Харесвам точно такова писане, изчистено, а думите пълни със заряд. Силна, Мъжка творба! Брезата е добре. Изваяла се е, гнезда има, птички чуруликат.. И животът в нея може да утихва понякога, но след това се разпалва още по-силно, нещо като перпетуум-мобиле. Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...