12 sept 2010, 21:35

Така е трябвало

  Poesía
1.7K 0 14
Потъвах в теб
и се разливах
във очите ти,
докосвах те
отляво
и потръпвах,
не знаех,
че ме има във мечтите ти,
повярвах, че ме няма.
И си тръгнах...
Но в този ден
обърка се вселената
и всичко завъртя се
наобратно...
Кръвта пулсира,
блъска се по вените...
Така е трябвало
да стане
вероятно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дам.........знам го това чувство-причернява ти пред очите и се задушаваш от болка...Само че обикновено (поне при мен),ако се е стигнало до там изобщо ме е нямало в на другия мечтите...
  • Не, Яна, не е трябвало, някои неща просто се случват и ние ги приемаме...или не ги приемаме. Красив стих!
  • да
  • Красиво примирение...
    Поздрави и от мен!!!
  • Вероятно...
    Когато обаче си кажеш, че така е трябвало - олеква.
    Поздрав за стиха, Звездичке!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...