12.09.2010 г., 21:35 ч.

Така е трябвало 

  Поезия
1389 0 14
Потъвах в теб
и се разливах
във очите ти,
докосвах те
отляво
и потръпвах,
не знаех,
че ме има във мечтите ти,
повярвах, че ме няма.
И си тръгнах...
Но в този ден
обърка се вселената
и всичко завъртя се
наобратно...
Кръвта пулсира,
блъска се по вените...
Така е трябвало
да стане
вероятно...

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дам.........знам го това чувство-причернява ти пред очите и се задушаваш от болка...Само че обикновено (поне при мен),ако се е стигнало до там изобщо ме е нямало в на другия мечтите...
  • Не, Яна, не е трябвало, някои неща просто се случват и ние ги приемаме...или не ги приемаме. Красив стих!
  • да
  • Красиво примирение...
    Поздрави и от мен!!!
  • Вероятно...
    Когато обаче си кажеш, че така е трябвало - олеква.
    Поздрав за стиха, Звездичке!
  • Но в този ден
    обърка се вселената
    и всичко завъртя се
    наобратно...

    Докосваш!
  • станало е...значи е трябвало...
    докосна ме, Звездичка мила...
    радвам ти се, с обич.
  • С добро... така е, Веси! Мелани, тук съм и чета, само не мога да си развържа езика... или перото
  • Всичко, което се случва, трябва да бъде посрещнато. И изпратено!
  • Върни се и върни на вселената нормалния ход. Стихотворението много ми хареса. Поздрави!
  • Да, така е трябвало!Привет!Къде се изгуби?!
  • Благодаря ви, че сте тук! Смешко, точно в тези думи е ударението
  • не знаех,
    че ме има във мечтите ти,
    повярвах, че ме няма.
    И си тръгнах...


  • Така е трябвало!
Предложения
: ??:??