12.09.2010 г., 21:35

Така е трябвало

1.7K 0 14
Потъвах в теб
и се разливах
във очите ти,
докосвах те
отляво
и потръпвах,
не знаех,
че ме има във мечтите ти,
повярвах, че ме няма.
И си тръгнах...
Но в този ден
обърка се вселената
и всичко завъртя се
наобратно...
Кръвта пулсира,
блъска се по вените...
Така е трябвало
да стане
вероятно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дам.........знам го това чувство-причернява ти пред очите и се задушаваш от болка...Само че обикновено (поне при мен),ако се е стигнало до там изобщо ме е нямало в на другия мечтите...
  • Не, Яна, не е трябвало, някои неща просто се случват и ние ги приемаме...или не ги приемаме. Красив стих!
  • да
  • Красиво примирение...
    Поздрави и от мен!!!
  • Вероятно...
    Когато обаче си кажеш, че така е трябвало - олеква.
    Поздрав за стиха, Звездичке!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...