6 ago 2007, 21:51 2022-11-12T01:05:57+02:00

Tака ми поднесе светът

Poesía

678 0 3

Затворих се в себе си... Защо го допуснах?
Защо причиних си самичка това?
Изгубих се във времето - изящно, изкусно,
но безсмислено без твойта топлина.

Заключих и времето - спрях го завинаги,
за да има щастие за две самотни сърца.
Земята плачеше, небето стенеше... Но отиде си.
И заключена останах сама...

Призовах самотата - двубой страшен до смърт.
И умрях!!! Защото от теб се страхувам...
Ето така ти ми поднесе света,
но без тебе аз не съществувам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

peteto_1001 (Петето)

Е, засега поне продължавам да съществувам... Мерси мноооого за поздравите

2007-08-07T21:52:57+03:00
valia (Валя Митова)

Съществуваш и още как.Усмихни се мила.Поздрави и една голяма прегръдка от мен

2007-08-07T13:32:58+03:00
Love (Ванина)

Поздрав мила!
Не бъди тъжна!

2007-08-07T09:37:44+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0