Aug 6, 2007, 9:51 PM  

Tака ми поднесе светът

  Poetry
669 0 3

Затворих се в себе си... Защо го допуснах?
Защо причиних си самичка това?
Изгубих се във времето - изящно, изкусно,
но безсмислено без твойта топлина.

Заключих и времето - спрях го завинаги,
за да има щастие за две самотни сърца.
Земята плачеше, небето стенеше... Но отиде си.
И заключена останах сама...

Призовах самотата - двубой страшен до смърт.
И умрях!!! Защото от теб се страхувам...
Ето така ти ми поднесе света,
но без тебе аз не съществувам!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, засега поне продължавам да съществувам... Мерси мноооого за поздравите
  • Съществуваш и още как.Усмихни се мила.Поздрави и една голяма прегръдка от мен
  • Поздрав мила!
    Не бъди тъжна!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...