27 sept 2006, 0:36

Така преди

  Poesía
987 0 5

Бледней тъгата, подир ней
бледнее всичкото от теб
у мен останало, спри, хей,
та то така отдавна бе !
Отдавна твоите черти
/до болка мен познати/,
чертайт с яростни щрихи
злорадство на съдбата.
Какво да губя след "преди",
"то" минало е безвъзвратно,
защо ли малкото, уви
от теб  останало богатство,
сега не тъне във разкош,
и питам те, що не гнети
жадуваната нова нощ,
ни други чакани следи ?...
Тъй възродена, аз без срам
отказвам спомените ти,
отказвам твоя сладък плам,
туй бе преди, така преди ....
 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....