Така преди
Бледней тъгата, подир ней
бледнее всичкото от теб
у мен останало, спри, хей,
та то така отдавна бе !
Отдавна твоите черти
/до болка мен познати/,
чертайт с яростни щрихи
злорадство на съдбата.
Какво да губя след "преди",
"то" минало е безвъзвратно,
защо ли малкото, уви
от теб останало богатство,
сега не тъне във разкош,
и питам те, що не гнети
жадуваната нова нощ,
ни други чакани следи ?...
Тъй възродена, аз без срам
отказвам спомените ти,
отказвам твоя сладък плам,
туй бе преди, така преди ....
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
