Не ме разбираш, гледаш ме безизразно,
смутено слушаш,
кротко си мълчиш,
а аз съм толкоз простичко устроена...
ненужно е да ме виниш.
Обикновено съм като снега в ноември,
пристигам бързо, без да съм поканена,
не ме очакваш, ала знаеш, че ще дойда
като снежинка тиха, от студа измамена!
Или съм ненадейна като вятъра,
все бързам, без амбиция, така,
за да открадна някой миг от хората ...