Такава съм
Не ме разбираш, гледаш ме безизразно,
смутено слушаш,
кротко си мълчиш,
а аз съм толкоз простичко устроена...
ненужно е да ме виниш.
Обикновено съм като снега в ноември,
пристигам бързо, без да съм поканена,
не ме очакваш, ала знаеш, че ще дойда
като снежинка тиха, от студа измамена!
Или съм ненадейна като вятъра,
все бързам, без амбиция, така,
за да открадна някой миг от хората
и да избягам без следа.
Като пожар ядосана съм някога
и идвам само да руша,
да догорят останките ти в нищото
и после да те търся в пепелта!
И като черна кръв усещам се,
безмилостна,
от синята ти плът изтичам,
ала в последствие събирам се
и пак твърдя, че те обичам!
Порозовявам в суетата си размекната
и себе си залъгвам със лъжи,
красива съм в годините отекващи,
ала не забелязваш ти!
Ще видиш, че ме няма, щом си ида
и ще ме чуеш, щом си замълча,
а тръпката дали ще е отминала,
или ще тлее бавно във жарта...
Това не знам,
обаче пък съм сигурна,
че ще ти липсвам като топъл ден
и колко слънце липсва пък на зимата...
и колко всъщност значиш ти за мен?
© Виолета Георгиева All rights reserved.
