Такава съм си нямам мира,
презирам пътищата лесните,
в сърцето ми живеят песните
и по-голямо от Всемира,
е то. И трудно за обичане,
светът му светъл и различен е.
Такава съм си и те плаши,
не знам защо душата бялата,
а тя е краят и началото,
на всички с обич пълни чаши.
А мъдростта ѝ – зрънце просено,
от сто омрази е изпросено.
Такава съм си най-наивна
обичам като за умиране,
духът ми светъл и немирен е,
нозете ти към мен ще кривнат,
А после... после много тихо е,
звездите рецитират стихове...
https://youtu.be/ZLyhtz5Qgjo?si=7EItrbCAsR9V4Xvm
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados