Такава съм си нямам мира,
презирам пътищата лесните,
в сърцето ми живеят песните
и по-голямо от Всемира,
е то. И трудно за обичане,
светът му светъл и различен е.
Такава съм си и те плаши,
не знам защо душата бялата,
а тя е краят и началото,
на всички с обич пълни чаши.
А мъдростта ѝ – зрънце просено,
от сто омрази е изпросено. ...