11 dic 2007, 12:44

Такъв

1.1K 0 2
Бях купчина дървесина и хартия,
ти се появи и запали всичко това.
Искрата пламна и получи се магия -
сега огъня свети вътре в моята душа.
Енергията между нас сега преминава,
цялото ми същество сега те желае.
Дали след това ще успея да те забравя,
макар че тук егото ми не иска да знае.
Страстта ме подчинява и разваля,
искам да те използвам и да те изгоня.
Знам, че мога и аз в теб да запаля
искрата, която контролира ни нагона.

Но кълна се, не съм такъв.
Сега губя контрол и душата,
сърцето бучи, изпълнено с кръв
и болката се прокрадва в главата.
Дай ми още от твоята плът,
сега ме контролира само искрата,
знаеш, понякога ставам такъв...

Бях млад, зелен и крайно сляп,
а ти бе просто изваяна статуетка,
сякаш не Господ, а Сатаната е дал
порочното ти лице на кокетка.
Котешките контактни лещи и лек грим,
двамата с теб се убиваме с поглед.
Докога в този кръг ще издържим,
докога ще танцуваме около този огън?
Ти ме превръщаш в демон от копнеж,
караш ме да искам да те притежавам,
сякаш искам завинаги да остана с теб,
да поема контрола ти и сам да решавам.

Но кълна се, не съм такъв.
Сега губя контрол и душата,
сърцето бучи, изпълнено с кръв
и болката се прокрадва в главата.
Дай ми още от твоята плът,
сега ме контролира само искрата,
знаеш, понякога ставам такъв...

Да, кръвта напуска главата ми
и с всички сили пътува надолу.
Какво се опитваш да направиш ти,
защо ме караш да крещя отново?
Караш ли ме плача,
караш ли ме викам?
За душата ми е по-добре,
ако искрите станат две!
И сега моята страст е втечнена отново
и с другите ми течности пътува надолу.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това ми стана едно от любимите стихотворения, които си писал :р
  • Невероятно! Направо ме разби... поздравявам те от сърце!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...