12 ene 2013, 10:45  

Там

  Poesía » Civil
570 0 1

Там жадните поети
страстно лъскат своите моливи
и не виждат листите им потни, 
как плюят, стиснали с очи.

 

Там, където за милиони
прецъфтява задникът на музиканта,
няма майка, няма татко,
а бабите са много болни.

 

Там става нещо нетипично -
газ и карай на червено.
А лудите са седнали на люлки и тъгуват, 

щото люлките не скърцат вече... Там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте. Искам да ви попитам нещо. Докато писах "Там", имах в предвид ситуацията в България и не само. Но споделяйки с някои приятели "Там", виждам че може би не се разбира за какво точно пиша. За това и искам да попитам вас, дали някой тълкува горните редове, като мен.

    "Там жадните поети страстно лъскат своите моливи" - много от поетите са принудени да пишат комерс и не точно, това което им се иска.

    "и не виждат листите им потни как плюят, стиснали с очи" - листите им искат да изплюят написаното върху тях с погнуса.

    "Там, където за милиони прецъфтява задникът на музиканта" - Билборда на Азис в София.

    "няма майка, няма татко," - възпитанието е лошо.

    "а бабите са много болни" - пенсионерите са много много зле.

    "Там става нещо нетипично - газ и карай на червено." - "Нещо нетипично" е песен на Ивана, в която призовава към насилие по баровете и агресия зад волана.

    "А лудите са седнали на люлки и тъгуват, щото люлките не скърцат вече... Там" - Казвайки "лудите" визирам тия, които са по-малко. Тези, които не са съгласни с това което става. И тука имам няколко тълкования в символиката с люлките. Първо: те са седнали на люлките и те не скърцат защото не се люлеят. Второ: те се люлеят и не са щастливи в люлки, които не скърцат или пък са оглушели за нещата които някога са им харесвали и не чуват скърцането. И третото: децата им ги няма или като цяло липсват деца и затова люлките не скърцат вече.

    Аз за първи път се опитах да пиша онзи ден. Иска ми се да получа някакви насоки и да се науча да го правя по-добре. Гледам да чета повечко поезия за да видя, как го правят другите. И все пак искам да стане диалог тука и да науча нещо

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...