Там жадните поети
страстно лъскат своите моливи
и не виждат листите им потни,
как плюят, стиснали с очи.
Там, където за милиони
прецъфтява задникът на музиканта,
няма майка, няма татко,
а бабите са много болни.
Там става нещо нетипично -
газ и карай на червено.
А лудите са седнали на люлки и тъгуват,
щото люлките не скърцат вече... Там.
© Павел Русев All rights reserved.
"Там жадните поети страстно лъскат своите моливи" - много от поетите са принудени да пишат комерс и не точно, това което им се иска.
"и не виждат листите им потни как плюят, стиснали с очи" - листите им искат да изплюят написаното върху тях с погнуса.
"Там, където за милиони прецъфтява задникът на музиканта" - Билборда на Азис в София.
"няма майка, няма татко," - възпитанието е лошо.
"а бабите са много болни" - пенсионерите са много много зле.
"Там става нещо нетипично - газ и карай на червено." - "Нещо нетипично" е песен на Ивана, в която призовава към насилие по баровете и агресия зад волана.
"А лудите са седнали на люлки и тъгуват, щото люлките не скърцат вече... Там" - Казвайки "лудите" визирам тия, които са по-малко. Тези, които не са съгласни с това което става. И тука имам няколко тълкования в символиката с люлките. Първо: те са седнали на люлките и те не скърцат защото не се люлеят. Второ: те се люлеят и не са щастливи в люлки, които не скърцат или пък са оглушели за нещата които някога са им харесвали и не чуват скърцането. И третото: децата им ги няма или като цяло липсват деца и затова люлките не скърцат вече.
Аз за първи път се опитах да пиша онзи ден. Иска ми се да получа някакви насоки и да се науча да го правя по-добре. Гледам да чета повечко поезия за да видя, как го правят другите. И все пак искам да стане диалог тука и да науча нещо