orbital_halcyon (Симеон) orbital_halcyon (Симеон)
19
15 nov 2007, 21:51

Там долу

  Poesía
1.1K 0 1
 

ТАМ ДОЛУ

 

 

На поляната... под слънцето.

Под небето синьо.

Виждам всичката смърт...

Болка е завладяла целия свят...

Обладала всеки беден, всеки богат...

Трупове разхождат се бездушни, без глави.

Всички очи напълнени със сълзи...

И на поляната безмълвни аз и ти. Нека се разходим, просто така, без души.

За да видим нея, през нейните очи...

Шепне тя: „Умри! Умри! Аз съм Смърт!!! Умри!

Реви! Направи океан от сълзи, но Умри!!!"

Бягаме, падаме, ревем

кални с рани с кръв,

боси, без крака

мъртви, но с очи...

без души... Аз и ти...

завинаги едно....

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0