orbital_halcyon (Симеон) orbital_halcyon (Симеон)
19
15.11.2007 г., 21:51

Там долу

1.1K 0 1
 

ТАМ ДОЛУ

 

 

На поляната... под слънцето.

Под небето синьо.

Виждам всичката смърт...

Болка е завладяла целия свят...

Обладала всеки беден, всеки богат...

Трупове разхождат се бездушни, без глави.

Всички очи напълнени със сълзи...

И на поляната безмълвни аз и ти. Нека се разходим, просто така, без души.

За да видим нея, през нейните очи...

Шепне тя: „Умри! Умри! Аз съм Смърт!!! Умри!

Реви! Направи океан от сълзи, но Умри!!!"

Бягаме, падаме, ревем

кални с рани с кръв,

боси, без крака

мъртви, но с очи...

без души... Аз и ти...

завинаги едно....

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0