ТАМ ДОЛУ

На поляната... под слънцето.

Под небето синьо.

Виждам всичката смърт...

Болка е завладяла целия свят...

Обладала всеки беден, всеки богат...

Трупове разхождат се бездушни, без глави.

Всички очи напълнени със сълзи...

И на поляната безмълвни аз и ти. Нека се разходим, просто така, без души.

За да видим нея, през нейните очи...

Шепне тя: „Умри! Умри! Аз съм Смърт!!! Умри!

Реви! Направи океан от сълзи, но Умри!!!"

Бягаме, падаме, ревем

кални с рани с кръв,

боси, без крака

мъртви, но с очи...

без души... Аз и ти...

завинаги едно....