Там, при орлите
Искам някъде горе с теб да се рея,
над скалите при птиците волни,
от високото стръмно душата да пее
и да дишам с гръдта си доволно.
Поведи ме нагоре, там, към скалите,
по пътеките стръмни и дивни
и ще стигнем върха, и няма да питам
как се чувстват във полет орлите.
Ще приседна до теб на върха, до небето,
и ще виждам света като птица,
притаила дъха си в омая неземна,
ще попивам в очите искрици.
Свобода и небе, и вълшебство без думи,
само ти и аз, там, сред скалите,
само вятърът ще шепти помежду ни
и косите ми ще заплита.
И ще вмъкна ръката си нежно в дланта ти,
ще те пия със устни горещи,
ще се сгуша на топло във теб до гръдта ти,
там... при орлите покани ме на среща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados
